Историята на ските в България: от три чифта ски до 20 курорта

Ските идват в България преди повече от 130 години – три чифта, докарани в Русе. Оттогава страната построява първия планински курорт на Балканите, вдига ски лифт със собствени инженери, печели олимпийско злато и губи и трите лифта над столицата си. Това е историята, събрана на едно място.

Как ските стигат до България

В края на XIX век България няма нито ски, нито планински курорти, нито организиран туризъм. Всичко това се появява за две десетилетия – и почти изцяло благодарение на няколко души.

През 1894 г. по покана на министъра на просвещението Георги Живков в страната пристигат девет швейцарски учители по гимнастика. Те донасят европейската представа за физическо възпитание и полагат основите на организирания спорт. Година по-късно, на 25 август 1895 г., в София е основано първото гимнастическо дружество „Юнак“.

Два дни по-късно се случва събитието, което днес се смята за рождения ден на българския туризъм. Алеко Константинов публикува фейлетона-покана „До софийските любители на българската природа“ и на 27 август 1895 г. повежда около 300 души на Черни връх. Сред тях е и Иван Вазов. Планината влиза в българското съзнание като място за отиване, а не само за прекосяване.

Същата есен, според русенски историци, гимнастическото дружество „Сокол“ доставя в Русе три чифта ски – първите в България. С тях са направени и първите спускания, в района на днешната хижа „Приста“. Затова Русе, а не някой планински град, се сочи за родното място на зимните спортове у нас.

Чамкория: първият планински курорт на Балканите

През 1896 г. генерал Петко Тантилов построява първата вила в местността Чамкория. По негов пример княз, а по-късно цар, Фердинанд изгражда ловната си резиденция „Царска Бистрица“, която ползва и цар Борис III. След тях идват търговци, банкери и офицери; Самоковската община открива първия хотел, следват казино, поща и ресторанти.

Първото състезание по ски спускане тук се провежда през 1930 г. – от Ситняково до Боровец. Първата подготвена ски писта е изградена през 1938 г. и е дълга едва 40–50 метра. На 29 юни 1942 г. името Чамкория официално е сменено на Боровец.

Клубовете, състезанията и Българският ски съюз

• 1925 — Първите организирани ски състезания се провеждат на Люлин планина, край манастира „Св. Крал“ – място, наричано на шега „българският Сен Мориц“. Мъже и жени се състезават заедно.
• 1925 — От тази година националното първенство по алпийски ски се провежда ежегодно.
• 1924–1932 — Построена е хижа „Алеко“ на Витоша – с труда и средствата на самите туристи.
• 1930–1935 — Изградена е ски шанцата „Черни кос“ – първата в България. Официалното ѝ откриване събира над 3000 души.
• 1931 — На 13 и 14 декември се провежда Първият учредителен конгрес на Българския ски съюз с председател Стефан Чапрашиков.
• 1932 — Българският ски съюз е приет за член на Международната ски федерация (ФИС).
• 1934 — На 27 октомври Витоша е обявена за народен парк – първият национален парк на Балканския полуостров.
• 1936 — България дебютира на Зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен с осем скиори.

Лифтовете: как България се качва на планината

На 10 януари 1954 г. край хижа „Алеко“ на Витоша е открит първият ски лифт в България – 700 метра дълъг, с 226 метра денивелация, 33 седалки и капацитет над 120 души на час. Построен е изцяло от български инженери и техници.

Година по-късно, на 25 декември 1955 г., е открита първата пътническа въжена линия в страната – Драгалевският лифт. Строителството струва 500 000 лева, след като чужди фирми са поискали 4 милиона. През 1968 г. е добавена втората отсечка до Голи връх и общата дължина достига 3475 метра.

• 1958 — Създадена е Централната планинска школа „Мальовица“ за подготовка на алпинисти, водачи и ски инструктори.
• 1961 — Централната ски секция прераства в Българска федерация по ски. В Пампорово е построен първият модерен хотел – „Снежанка“.
• 1962 — Построен е Княжевският лифт – първият кабинков лифт в България, от 744 до 1348 метра.
• 1967 — Развитието на Пампорово: първият лифт „Студенец – Снежанка“, хотелите и телевизионната кула с панорамно кафе.
• 1980 — Открита е кабинковата линия Боровец – Ястребец, около 4700 метра – най-голямото ски съоръжение в страната по това време.
• 1983 — За Зимната универсиада в София е построен Симеоновският лифт – 6270 метра, най-дългата въжена линия в България.
• 2003 — Кабинковият лифт в Банско – 6233 метра, вторият по дължина в страната.

Ерата на Банско

На 21 декември 2001 г. държавата подписва концесионен договор с „Юлен“ АД за ски зона с център Банско, в границите на Национален парк „Пирин“ – територия от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1983 г. През 2003 г. влиза в експлоатация кабинковият лифт – 6233 метра, вторият по дължина в България – а с него и седалковите „Шилигарник“ и „Бъндерица“.

През 2009 г. Банско приема първите си старта от Световната купа по алпийски ски: женско спускане и супергигантски слалом. Следват мъжки старти през 2011, 2012, 2021 и 2024 г., а през януари 2025 г. – и първото състезание от Световната купа по сноуборд.

Пирин: спорът, който не свършва

В края на декември 2017 г. Министерският съвет приема промени в Плана за управление на Национален парк „Пирин“, които отварят вратата за ново строителство. През януари 2018 г. в цялата страна и в чужбина се провеждат масови протести „Да спасим Пирин“. През юли същата година ЮНЕСКО задължава България да не разрешава строителство преди екологична оценка, а на 16 януари 2019 г. Върховният административен съд окончателно отменя решението на кабинета.

Изгубените лифтове

България има необичайно много закрити съоръжения – и трите големи лифта над София са сред тях. Историята им е и история на това как страната поддържа планинската си инфраструктура.

• 1955 – 2018 — Драгалевски лифт, Витоша. Първата пътническа въжена линия в България. Не работи от 2018 г.
• 1962 – 1992 — Княжевски лифт (Княжево – Копитото). Първият кабинков лифт в страната. Спира след тежка авария; станциите са разграбени.
• 1968 – 2010 — Романски лифт, Витоша. Работи 42 години.
• 1983 – 2024 — Симеоновски лифт, Витоша. Спира след инцидент през есента на 2023 г.; през май 2024 г. е обявено, че не подлежи на ремонт. С това София остава без нито един работещ лифт към Витоша.
• 1976 – 1989 — Писта „Цоцевица“, Голо бърдо край Перник. Единствената целогодишна писта в България – изградена от полиетиленови отливки с четки, произведени в заводи в Перник и София.
• 1986 – 2002 — Лифт „Черна могила“, Пирин.
• до ~2010 — Ски център „Бяла черква“, Родопите. Едно от най-старите летовища в страната – първите вили са строени още през XIX век. Днес влекът виси над изоставената писта.
• 2005 – 2007 — „Супер Боровец“ – проектът, който не се случи. Обявена инвестиция от 800 млн. евро с участие на държавния фонд на Оман. Първата копка е през октомври 2007 г. Проектът остава на книга.

Българските успехи в снега

България участва на зимни олимпийски игри от дебюта си в Гармиш-Партенкирхен през 1936 г. и оттогава не пропуска издание. Общо осем медала – едно злато, две сребра и пет бронза.

• 1980 — Иван Лебанов печели бронз на 30 км ски бягане в Лейк Плесид – първият олимпийски медал за България от зимни игри, 44 години след дебюта.
• 1980 — Петър Попангелов печели слалома в Ленгрис на 8 януари – първата българска победа за Световната купа по алпийски ски. Общо 11 подиума и 26 национални титли.
• 1998 — Екатерина Дафовска печели златото на 15 км биатлон в Нагано на 9 февруари – единственото олимпийско злато за България от зимни игри. Родена в Чепеларе.
• 2015 — Радослав Янков печели паралелния гигантски слалом в Кареца – първата българска победа в Световната купа по сноуборд. Също от Чепеларе.
• 2025 — Алберт Попов печели нощния слалом в Мадона ди Кампильо на 8 януари – точно 45 години, ден за ден, след победата на Попангелов.
• 2026 — Тервел Замфиров печели бронз в сноуборда на Милано-Кортина – първият български зимен олимпийски медал от 20 години. Дни по-късно Лора Христова добавя бронз в биатлона.

Световната купа в България

Боровец приема гигантски слалом от Световната купа на 24 март 1981 г., спечелен от Александър Жиров, и отново на 4 февруари 1984 г., когато побеждава легендарният Ингемар Стенмарк. През 1993 г. курортът е домакин на Световното първенство по биатлон. През 1983 г. София е домакин на Зимната универсиада, за която е построен и Симеоновският лифт.

Два пъти София се кандидатира за Зимни олимпийски игри и два пъти губи: през 1986 г. отстъпва на Албервил за игрите през 1992 г. с 25 срещу 51 гласа на финала, а през 1988 г. отпада още в първия кръг за 1994 г. Трети опит – за 2014 г. – не стига дори до краткия списък.

Как е събрана тази статия

Информацията е проверена в български и международни източници – Уикипедия, архивите на БТА, БНТ и БНР, официалния сайт на Българската федерация по ски, общински сайтове, календарите на ФИС и специализирани медии. Където историческите източници си противоречат, това е отбелязано, а не изгладено.

Няколко факта остават несигурни и затова са представени с уговорка: доставката на първите три чифта ски в Русе през 1895 г. се основава на изследвания на русенски историци без намерен архивен документ; съществуват конкурентни твърдения кой е първият ски клуб в страната – Русе 1931, Самоков 1931 или ски секцията в дружество „Витоша“ от 1918 г.; а броят на стартовете от Световната купа в Боровец през 1981 и 1984 г. се цитира различно в българските и във ФИС източниците. Ако разполагате с документи по някой от тези въпроси, пишете ни – ще актуализираме статията.